автор: tarassevitch

За невъзможната си любов
касида реших да напиша,
но стихът все ми бягаше
и музата нейде се криеше.
Защото как да разкаже
сърцето,
разбито, сломено
за последните свои минути на тази земя?
И как да разказва,
понесло горчилката вечна
- като кръст по безкрайния път във Вселената -
за щастливите мигове със любимия
под яркото слънце на вечността?

За невъзможната си любов
опитах се аз на напиша…