автор: aurora

Неосъзнати грешки
и болка човешка
изпълват днеска и вчера…
Извират сълзите,
дошли след лъжите,
при сблъсъка с мъртва химера…
Чувства съдбовни
и думи отровни
сърцето скришом таи…
Белези разни,
от надежди напразни,
не спира то да брои...
Смели мечти
във тъмни води
една подир друга се давят…
Но малка следа
като светла звезда
след себе си в мрака оставят.