автор: whitetomcat

Когато
неизвестността тресе
извечните устои на народа,
и гасне туй,
което все и все
мъждукало е с доловима гордост;
трудът ти става
механичен труд
с роботски дъх на сив автоматизъм,
и вместо топлинка,
те лъха студ,
и не от полюса, а някъде отблизо.
И ти се питаш:
Господи, защо?
И тръгва погледът ти сам нагоре.
Но Господ се усмихва:
Няма Бог!
Мария Магдалена
не оспори.