Усмихвам ти се.
Сгушвам те в ръцете си.
И трансово съм някъде далече.
Далече, за да съм ти близка,
в най- крехкото движение без кожа,
в най- нежното на коленете ти.
Обгръщам те.
И те усмихвам.
Опивам те със мълчалива песен.
Целувам челото и страховете ти.
И в ъгълчето на очите ти пониквам.
А после те подхранвам пролетен.
Разлиствам те до слънчева обител.
И тихо, много тихичко се моля,
и мен така да ме обикнат.