автор: aurora

Единствено въздишките на саксофона
продират днес кристалите на тишината
като стара и прашна камбана в амвона,
докосната от случаен порив на вятъра.

Шепа спомени в скъсани дрешки
танцуват с образа, скрит в огледалото,
а отсреща с няма, циклична насмешка
часове и минути отмерва махалото...

Мракът се загърчва от беззвучие,
а мислите, от себе си уплашени,
стремглаво като от куршум улучени,
една след друга се удавят в чашата.