Сетивата се изострят
изострят се краката
Очите се притварят
Вратите се притварят
Става тихо
Никой не потрива своите ръце
Няма кой да шушне в нечие лице
Тихо се отваря спомен за света
в който си израснал
и сега
мислеше че няма
спомен за врата
към света
във които приказки и чудеса
правеха детето
тихо да лети
да отваря
тайните врати
както си си седнал
тих и в самота
споменът намира
път към твоята врата