автор: phifo

Не боли!
Не боли!
Не боли!
Брониран съм и призрачно неясен.
Когато ме раняват -
не боли.
Когато ме заплашат,
съм предпазен.
Забиват дълги ледени игли -
съседското момче от рак умира.
Не ме интересува,
не боли -
невинните по правило умират.
Нали и утре трябва да съм пак
и радостен,
и жизнен,
и уверен,
дори когато със единствен крак
самата Мъка кротко ме погледне.
Навън дъжда разнежено вали,
а вятърът в олуците говори.
Съседското момче ще си повтори:
не боли,
не боли,
не боли ...