автор: tarassevitch

За хладното слънце,
            което не топли
исках да ти разкажа,
за дългата зима
            на нашата раздяла
да споделя...

За ледените виелици на самотата,
за ужасните вихрушки на отчаянието,
за връхлитащите бури на пустотата,
за ураганните ветрове на съжалението...

За тихите вечери на самотно копнение,
за студените дни на мъчителна раздяла,
за дългите нощи в странно уединение
и мразовитите утрини в тишината тъй бяла...

Да ти разкажа ли или да забравя?
...Нека забравя. Пролетта вече
            чака на прага.