автор: railleuse

Този път беше жестоко болезнена
Нямах пространство. Нямах и време
Пътища нямах. Никакъв шанс
Нямаше въздух. Нямаше жалост
Нямаше нищо. Не, имаше...
Страх

Заседатели нямаше, нито защита
И обвинителен нямаше плач
Само най-нужното за нашата сцена -
Моята Обич (за всичко виновна)
и този треперещ до лудост Палач

Ти ме обичаше. Но малката Обич
се срещна случайно с голяма Любов
Тази, последната ;), бе хукнала в парка,
(бе млада и вярваше в своята истина)
че сетила била от Господа зов...
Те се докоснаха, с пространство делени
после се плъзнаха в унес, във транс
Моята Обич бе с мен споделена,
твойта за теб бе... с безумен каданс
Нямаше сила във мене по-мощна
и Обичта ми прерасна в пожар
Стана ти топло. После твърде горещо...
Зъзнеше, в треска бе. Аз бях кошмар

Да, всичко навярно било е такова...
А може би друго, няма място за жал
От огледалото Страхът гледа озъбено -
стартирам обречено - с нисък... финал
Битките... Остави, аз не мога, Приятелче
Войните се водят с омраза, не със любов
Аз уморено прибирам крилата,
не усвоих трансформиране на Любов в Нелюбов

Причините... тук те нямат значение
Те, май че са следствие в Огледалния свят
Аз тичам неистово, без дъх, до припадък
търсейки тебе, знам, се губя сама
Бягаш от себе си, бягам към тебе,
бягаме всъщност в посока една...
Ти ме откриваш. Нямаш място за мене
Ти се разкъсваш. А аз съм Тъга

И се завъртат кристални понятия
Плача без звук, а не знам за какво
Тя е и тук, и е някъде, някога
тя е по-силна, тя пак ще те чака
Тя не допуска въпроса "Защо?"
И пак си тръгваш. И пак се обръщаш
А във очите наднича сълза
Аз те очаквам, във вечност замръзнала,
ти хукваш бясно. Усмихва се Тя...