Няма любов безнадеждна.
Има груба игра на съзнанието.
Има измислена нежност
като ваксина срещу страданието.
Има грешни проекции
на чуждите дръзновения
и цикъл поетични инфекции
от изкуствени вдъхновения.
После има тежко събуждане
с махмурлук от фалшива любов.
И някакъв вид самоосъждане,
че може би не всичко е пробвано.
Има и безразсъдни илюзии,
че постянството чувствата буди.
Има фантазии разЮздани
и какви ли не още заблуди.
Няма любов безнадеждна
-пълзяща пред разни табута.
Ако има любов,тя ще се вреже
в живота и ще го разбута.