автор: Slon-Madrigal

Кървава трева никне неканена в гърдите ми
всяка нощ
вместо сърце.
На сутринта денят коси я.
Лудата трева поляга в кървава слана обвита
и светлината на деня я тъпче сита
от смърт и тъмнина
Вместо душа
на сутринта
остава само там
преситената дневна светлина.
А лудата трева пак никне...