автор: ufff

провокирано от епичната творба на Mike "Приказка за човека и неговата цицина"

NB! Моля, никой да не се разпознава вътре. Написано е ...просто така.

Свиват устнички с нескрита погнуса
от вида на всеки опикан, надрусан,
хазартаджия, поп разпопен и обратен,
пияница и просяк, и развратен,
въшлив и крастав -нямали естетика.

Не стават за възвишена поетика.

Добре де, ясно. Тезис разбираем.
И на такива никой им дава заем.
За тях говорим като "другата страна",
уж не живеем заедно в еднакви времена.

Гнусливичките са перфектните палачи
за всеки по-опърпан неудачник.
Мечтаят си да го изпратят на каторга,
по-милостивите от тях- направо в морга.

Но най са сладки (тези същите, с погнусата),
когато си говорят за изкуството,
в което всяко второ нещо било кич:
"Творец е само тоз, когото аз посоча, пич!
Ти не разбираш! Гледай, слушай мене!
А ти четеш сапунени поеми
от Вазов или глупости от Ханчев.
Я бЕгай, т'ва е чалга бе, ТъпАнчев!
Виж западните автори, човек!
Те т'ва е творчество! Не пишат за чомлек
и пръжки или балканджии.
К'во, поетеси ли?! Бе мани ги, мастии!
Повръщам от любовните помии."

Носленце бърчат погнусените от нечии сополи
и преповтарят колко са добрички, моля, моля,
не били злобни, а, напротив, вдъхновени
да вършат точно те естетските промени
и най-накрая да ни сложат в ред,
под номерца, класифицирани по мироглед,
по графоманство и по вид секрети.

На кака сладуранските естети!

Надявам се поне веднъж да пльоснат сред лайно,
да станат земни хора. Ех, дано!