Малко питанки към всички възрастни :)
Виж-цвете!Искаш ли да го погалиш?Да му обещаеш вечността и кристална капка любов?Колко залези можеш да споделиш,колко падащи звезди да уловиш,загледан в мечтите си!Колко липси си натрупал под клепачите си,колко сиви слона взе за стари шапки?В какво обличаш тънките крака на детството си когато бягаш от себе си?Сънуваш ли още далечни измислици или крилете ти са вече твърде уморени,за да носят натежалата ти душа на възрастен?В дланите ти спи свита тишина,ранима тихо поема дъх същността ти,какво жадуваш когато си в нея?Кой си когато вятърът брули клоните в теб и разлиства стари картини на слънчогледи рисувани с пръсти и усмивки на слънчеви очи?Къде си когато сутрин тревата отваря зеници от чиста роса?нощта се съблича и ляга да спи,звездите потапят ръце в мастилото и,за да подхванат приказки,ще ги разбереш ли?ще бъде дъга,рисува ли ти се?Светът навън не ми харесва-искаш ли да си направим друг?Да скитаме боси и да пеем,за да бъдем?Аз познавам хиляди врати,които водят към небето,към мидичките на морето и безкрая на душата.Скучните ти мисли ме карат да гледам надолу-оцвети ги в смелостта да искаш,ела да порисуваме заедно усмивки и бебешки крачето.Искаш ли да хванем вятъра и да го гъделичкаме под брадичката?Искаш ли да дойдеш и да си поиграем на живот?