автор: aurora

В някаква сляпа, монотонна забързаност
по инерция крача в ежедневие сиво.
Любовта си бавно заменям с привързаност,
дните безлични в безкрайност се сливат.

Напред вървя, ала не виждам мост
над тъмните води на коловоза…
В душата си набирам ярост, злост,
но пак, и пак мъглива е прогнозата.

Тази сляпа, кръгова забързаност
притиска ме и блъска ме намръщено,
пристяга ме във пагубна обвързаност,
началото в която значи връщане.