... човек полудява от съзерцание
Б. Балчев
Нагазили в ритмично ежедневие,
припляскваме с опашки предоволни,
че имаме си локви от безвремие.
... Или поне от няколко сезона.
На бързи обороти прекосяваме
обителта си, без да се намокрим.
Бездумно със живота се сражаваме,
обърне ли ни пътните посоки.
Безспирно все упрекваме природата,
задето пием тиня, дъвчем пясък.
Зад кулите от мрачно недоволство
бълбука опитът ни да порастнем.
От край до край изплуваме годините -
да се намокрим, че да натежиме.
Разперили сме хрилните си миди
като радари - да се преокрием.
Бълнуваме насън студени извори.
Събудим ли се - пак сме във капана.
Дано се сети някой да смени,
водата...
Та поне да съзерцаваме.