ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 773
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 774
 Онлайн сега::: Mitko19
 |  На един мой Приятел. И не само на него...
Имената им са нарисувани във въздуха
като сфумато във каданс. Не избледняват
пресечените нишки: мишена в зèница! -
преторианците на собствените си олтари...
И те, оръфаните краища на дупките
все още пазят мириса на изгоряло -
от порива да страдат тайно, глупаво
за стъпканите вътрешни скрижали.
Да, черният оман е накит с остри ръбове,
разкъсващ често тъничките капиляри,
но влял се някога във вените ми на разсъмване,
обгръща ме в халката си, и ставам цяла.
Проникнал във кръвта, до мозъка на костите,
заразява я докрай със себе си! И вярвам.
И принадлежността ми е до нейното изтичане,
а обичта към най-дълбокото - във бяло...
Публикувано от hixxtam на 30.10.2005 @ 12:12:56
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Карма " | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Карма
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 31.10.2005 @ 16:12:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Трогна ме “коментара” ти, Костадине...
Мисля си нещо, обаче. Още от вчера. И ще ти го напиша тук.
Наистина ли отговорите на всички въпроси се крият в нас? Само и единствено в нас? И всички пътища водят към нас самите? Можем ли да сме си самодостатъчни? Да се самомотивираме? И завърнали се в себе си по една или друга причина, да намерим покоя, и да останем там? И това да ни донесе всичкото всичко за нас самите? Мислиш ли? Не те питам проформа, наистина се питам. На глас в случая.
Не, не, аз знам, знам... Ние сме вселена. И сме вселената. И наистина са там нашите си отговори, и там трябва да ги търсим, но не е ли това една временна спирка? И после пътят ни не е ли навън? Ако имаме път, разбира се, и го намерим. А ако нямаме такъв, не лъжем ли умишлено? И себе си, и другите?
Както и да е, прощавай за отклонението. Отговорите за всеки са различни, а може и изобщо да не съществуват.
Просто замислих се над твоя стих, и моя си, и изобщо за всичко, от което се вълнуваме вътрешно.
Е, все пак можеше да оставиш някоя и друга кьорава думичка, де...:)... хаха... шегувам се.
Сърдечни благодарности!
|
]
Re: Карма
от Dimi на 30.10.2005 @ 15:04:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Чудесна си, Рейни, знаеш много и имаш усет за поезията в тези неща. Много ми хареса стихът ти! |
Re: Карма
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 31.10.2005 @ 13:41:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ех, Дими... Нищо не знам, да ти кажа, и непрекъснато го установявам.
Онова култово “клише” за знанието е сериозна истина.
Съвсем друга история е усета и чувството, и виж за него ум, душа, сърце и тяло давам. Всичко давам!
И той често е непречьом със знанията като интелектуална форма. Последните само дават по-елегантна визия, а ако тя е изпразнена от съдържание, познай.
Благодаря ти за комплимента! Трогна ме. И ме зарадва...
|
]
Re: Карма
от Nika на 31.10.2005 @ 11:04:58
(Профил | Изпрати бележка) | Харесвам го този стих, много, с целия му трагизъм. Знаеш, че си падам... :)
По същество. Впечатлена съм от този образ: всеки от нас е единствен преторианец на собствения си олтар. Понякога е неуспешна вътрешната битка, силни са демоните, а и троянски коне се промъкват. И тогава същият този преторианец сам го руши - камък по камък, илюзия по илюзия, къс по къс. Съграждането на нов олтар всеки следващ път е по-трудно. Накрая... не знам какво става накрая. Сигурно умираме. Сигурно не можем да живеем без леговища за идолите си.
За омайващото чувство за принадлежност не ми се говори точно сега.
Хубав, пречистващо студен ден ти желая, Рейни :) |
Re: Карма
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 31.10.2005 @ 15:29:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ще те убия, Ники! Първо, вледенила съм се от студ, така че да ти имам пожеланието... ) Мога и предпочитам на топло да се пречиствам...хаха.. Това така, за да ми видиш усмивката. А сега по същество, скъпа.
Трагизъм, казваш... Защо да е трагизъм? Знам, че си падаш, но защо да е такъв? За мен не е. За мен е щастие. Болката е ясна, и често е непоносима, и не я издържам, но ако я няма, ясно е какво имам, или по-точно нямам, нали?
Не, не е от мазохизъм, не. Съдбата ми е дала шанса да срещна, да знам и да съм наясно какво се слива с мен едно към едно! И не съм го търсила умишлено, макар да казват, че случайността е скрита форма на потребност.
И омайващото чувство на принадлежност е действително такова. Няма да говорим за него, но аз няма да го заменя. Без значение дали, и изобщо... И съм готова да посрещна каквото там е приготвила любимата ми Фата, щом вече ми е подарила първото. Разбираш ли, готова съм - от нулата до всичкото, но няма да го заменя със сурогат. Както и да е, да не се връщаме на изконната ни тема в разговорите ни.
И не съм убедена, че всеки си е преторианец на собствения олтар, Ники. Изобщо не съм убедена! Те, за които “разказвам”, са огромна рядкост. И голямо ”дупе” се иска да си такъв, и самоубийствен кураж и смелост, и безгранична вярност и самоотверженост. И да си лош също. Лош. Те много често са такива. И да си доста луд в най-добрия аспект...:)...
А ти се замисли се дали всеки е такъв. Преторианец. На олтара си.
Не дали сме индивидуалности, и че всеки е различен – това е ясно, а за онова, по-горе. За себе си помисли, за хората... Човекът, на когото е посветен, е точно такъв. И другите, на които е също посветен – и те така, от същата порода.
И предлагам да не бъркаме моментните си състояния на сривове, и саморазрушения, и изправяне, и съзидание - нормално е за всеки от нас, с нещо друго. Временно всеки може да се отчае, но не и да се предаде. Себе си, другите... Само където за огромната част от хората именно обратното е начин на живот, ако ме разбираш.
И те да са преторианци? Дали? Просто аз така мисля. Лично мнение.
Хайде, стига толкова, че пак няма да се спра...
Благодаря ти, и знам, че ти хареса стиха. Не мога да ти опиша как се чувствам, когато усетя подобна вътрешна реакция.
Целувки за теб, и нека ти е топло! Във всяко едно отношение, скъпа.
|
]
Re: Карма
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 18.11.2005 @ 16:03:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Здравей, Заврънтулке...:)
От нея, заврънтулката, нищо не разбрах, но пък усмивката ми говори много. Като отношение.
И ти благодаря и за нея, и за него!
|
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
