автор: tintiri

И той ни погледна и каза:


Този господ ни прати да търсим въпроса си, страшния,
с който отговорът му щял да ни се даде.
И зарязахме всичко, и тръгнахме голи, сами и уплашени,
не попитахме даже от уплах: да търсим къде?

Онзи толкова страшен въпрос, когато го срещнахме,
бяхме смлени от път и го зяпнахме с празни очи.
Бяхме черни, прашасали, сгърчени, ниски и смешни,
а въпросът бе в бяло. Безупречно чист.

Сгорещените дробове дишаха тежко и мудно,
по устите нацепени лепнеше смрадният дъх.
А въпросът стоеше пред нас поразен и учуден
и се свлече на своя голям пасажерски сандък.

«Господа, господа!», се опита само да каже,
но се пръсна небето и светна онази луна.
И сам мракът, сам мракът такива неща взе да ражда,
че да имаше глас или смелост, би ревнал от нас.