Боли. И болката ме изкорубва.
Оплита ме, извива ме, гори.
А после в мисълта ми се загубва.
Пътува от новородена плът.
И с камъни и храсти ме задръства.
Издират ме до кръв, но не до смърт.
До мъка само, колкото да хлътна.
До горестен и прашен кръстопът,
побрал несигурно най- фините ми струни,
изчерпана, измислена дори,
просвирвам ги, да се събудя.