автор: regulus

Лениво моделирам твоя гняв,
Придавайки му форми най-различни.
За кратък миг разтапям го в любов,
Охлаждам ти го после в безразличие.

Размачквам в пръстите си твоя стон,
На топче правя тънките му нишки.
Плета го в рехав смях пред моя трон,
Разкъсвам ти го после на въздишане.

Случайно стъпквам твоята молба
И греховете, вчера оправдани,
Гнусливо ритам, триейки крака
По гнойните кори на твойте рани.
На чувствата ти господар, сега
Обричам те на временно страдание!