автор: Ray

Задушава ме едно мълчаливо обичане.
Не намерих сили да го подтисна.
Ти не ме укорявай, опитах, наистина.
Но ми е трудно да изляза на чисто.
Липсваш ми в цветовете на утринни пристани,
в дланите ми и в детските песни.
Пролет е, а е душно. И така ме е стиснало.
И не ми пука, изповедта ми дали е честна.
Скътах те в себе си. И си изхвърлих ненужното.
Опитах се да запълня липсата.
Натъпкана с спомени, чувства, минали истини,
днес разбрах, че не ми стига въздух.
Обичам те. Липсваш ми. Банално, до белези.
Свисти край ушите и малкото вдишано.
Изпепеляват ме мълчаливо угаснали залези.
След тях ми остава сякаш по- нищо от нищото.