автор: rainy

Изпиващ, безконечен път;
натрупване, съсипваща умора;
обезверение в неподходящ момент -
изглеждаш изтощен, разочарован...

Проследяваш постиженията апатично -
кое от изброеното ще се окаже?
Наясно съм с това, което е налично,
останалото времето ще го докаже.

Паметлива историческа непреходност,
а може би следи във пясъчните дюни;
съдбата предварително написана,
или обезсмислени от болките ти цели;
подарени някому щастливи мигове,
аплодирани успехи лицемерно?

Предъвквам пак изпосталели от преупотреба истини,
(циниците ще се изсмеят - нали това са чувства)
как лишили сме до омаломощаване
точно тези, единствено от нас които имали са нужда;
и мъдро прогонили сме топлото,
защото виждате ли, нямаме морално право -
матираща подбуда като основание
и губим драматично шанс за нещо си ни даден.

Знам, знам, това е най-дълбоката ти същност,
по-силна и от теб -
достатъчно красиво наказание.
Слабостта и паузата за "въпроси" свършиха.
Усмихни се. Хайде, продължаваме...