автор: daniele

Душата ти ще търси моята,
В заблуда ще ридае безутешно.
Съдбата ми ще изостави твоята,
Покой ще търси безуспешно.

Сърцето ти по мене ще изгаря,
Нестоплено, самотно ще линее.
Болката следи дълбоки ще оставя
И яростно ще иска да вилнее.

Очите ти ще бъдат като слепи,
Щом в моите не се оглеждат.
А моите сълзи ще ронят неми-
В миналото ни печално ще се вглеждат.

Ръцете ти ще помнят моето усещане-
Самотни ще лежат отпуснато.
А моите, като за несбъднато посрещане,
Ще се разтворят за туй, което е пропуснато.

Устните ти немощно ще викат,
Името ми ще повтарят до несвяст.
А моите ще се опитват
Да вкусят миналата страст.

Вятърът ще шепне с моя глас
И спомени в съня ти ще довява-
За преживяното от нас
И с нежността си истински ще те ранява.

На пепел огъня ще се превърне,
Запален от любов за теб и мен.
Светът ни тихо ще посърне
И без надежда ще чака сетния ни ден.