автор: apostola

Стоях пред нощната камина
И в пламъка отправях взор.
А мисъл огнена премина
По тихото на моя двор.
И тя в главата ми се вмъкна,
И в миг обърна ми света.
Сърцето сякаш ми замлъкна-
това май беше й целта
И с нейните очи погледнах
огнището във тоз момент.
И тъй пред огъня поседнах
с един житейски сантимент.
Събраните дръвца пред прага
си бяха сякаш мойте дни.
И моята душа ги слага
в камината, като главни.
И в огъня- живот изгарят
оставащите дни- дръвца
И с мене сякаш разговарят
среднощни огнени сърца.
А свършат ли се дни- дръвцата
животът губи си жарта.
Докрай ли изгорят сърцата,
остава само пепелта...