автор: osi4kata

...и как е сладка, сладка младостта
и колко е наивно симпатична,
да бъдеш млад е вино и тъга,
да бъдеш млад е форма на обичане.
Откриваш свят, населваш го с мечти
и тръгваш да ги покоряваш,
и вярваш сляпо, вярваш и в лъжи,
залюбваш ги, дори ги съжаляваш.
Боли те често, мислиш - от любов,
понасяш болката с възхита и наслада,
не спиш от нея и броиш до сто,
до триста, осемстотин, до хиляда.
Броиш стадата на великия пастир
и се надяваш сън да те споходи,
а живата любов като вампир
изсмуква ти ума, в душата броди,
оставя рани, спомени, копнеж,
разбива те на хиляди парчета,
осъмваш буден и не си младеж.
Превърнал си се в роб на битието.
И озлобяваш. Стар и кух сухар.
Създал си си среда и се посяваш,
а нощем вечния пастир изкарва
стадата и броиш до полудяване.