 |  ...далеч от слънцето те пазя.
Но ти попиваш същността на светлината.
Ще паднат върховете ти - подрязани
от нежните стремежи на представата...
И ще боли, докато търся себе си
по границите на смалената ти сянка,
а в мене... необгрижено съмнение,
че моделирам самотата си, прораства...
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
erka
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Бонсай" | Вход | 3 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Бонсай
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.07.2017 @ 15:35:40
(Профил | Изпрати бележка) | А в мен прорастват зъби. През крехкото червено на венците ми. Кучешки. Ще прегриза веригите и ще се впусна в бяг. Ще бягам. Ще бягам, докато крилете ми най-сетне се разтворят. В неутолимата прозрачност на въздуха. Ще летя. Ще летя по дирите на залеза. Докато хоризонта ме приеме в прегръдката си. Далеко от корени. Далеко от обвързване, привързване и грижи. Искам самотата си чиста...
Хулите ги превърнахте в БонсайТ :)) Явно е любима дума на много хора с клавиатури под пръстите. Но продължавам да си мърморя тихичко, че бонЗай звучи по-добре :))) |
Re: Бонсай
от erka (elokolska@abv.bg) на 12.07.2017 @ 15:38:48
(Профил | Изпрати бележка) | :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Добре, Кумчо Вълчо! |
]
Re: Бонсай
от daro на 11.07.2017 @ 16:57:01
(Профил | Изпрати бележка) | какво ще кажеш, така?
"че моделирам ръст на самотата си..."
...:) |
Re: Бонсай
от erka (elokolska@abv.bg) на 11.07.2017 @ 17:33:55
(Профил | Изпрати бележка) | :)...ще кажа, че е като отрязан връх, щото, за да има значение размерът, трябва да има и убеденост, че е нещо важно, а при прорасналото съмнение за каква убеденост може да става дума...;)
(.)... |
]
Re: Бонсай
от daro на 12.07.2017 @ 08:22:56
(Профил | Изпрати бележка) | скивай ся: предложението ми е отправено, заради необоснованото препъване в прочита :)
"а в мене... необгрижено съмнение,
че моделирам самотата си, прораства..."
...ако акцента ти е "пораства", то би трябвало, според мен, "необгрижено"
да е членувано - необгриженото съмнение... пораства
...иначе читателят се подвежда от моделирането на самотата ти, която би следвало да е "пораснала"
...
такааа, а сега за смисловото:
моделирането на ръста на самотата, не е задължително да е съзнателен процес - даже е по-добре да е безсъзнателен, за да не изпаднем в гримасите на самодоволството - ухилената и разсмиваща демонстрация - "вижте, аз съм самотен/самотна" ;)
(нека тази констатация да я оставим на другите - на четящите в случая)
"синонимният човек на самотата" е съвсем друго нещо - точно там, той се среща със своя бяс(екстаз)!
самото пораснало съмнение за значимостта, вече е израз на отчетен размер на самотата, в който се чувстваме или не се чувстваме положително - в свои води
... но фактът е налице - болката от смалената му сянка(отдалечаването му) - расте
...(.)
|
]
Re: Бонсай
от erka (elokolska@abv.bg) на 12.07.2017 @ 11:55:27
(Профил | Изпрати бележка) | скивай ся: простите хора като мен, обичат простичките неща, но, за да разбереш простичките взаимовръзки в написаното, ще трябва доста да опростиш себе си :)))))))))))))))))))))) някъде до усещането на човек, който обича да отглежда цветя, но не, за да ги продава на пазара...;) Нормално е да се препънеш, когато вървиш по непозната пътека... Когато чета някой, никога не си въобразявам, че мога да го разбера и не само се спъвам, а се връщам по няколко пъти... и всяко повторение ме запраща в друго разбиране...
Сега аз малко да се направя на анализатор, ако ми позволиш...:))) На първо време разбрах, че двама въздухари /каквито сме според зодиите си/, могат да си говорят много и да не научат нищо един за друг. Другото, което виждам е, че имаш очаквания да бъдеш разбиран от тези, които те четат. Защо стигам до този извод?! Защото ми даваш съвети как да бъда по-разбираема за читателя...;) Уви, далече съм от такива намерения. Членуването на необгрижено, предполага внимание отредено специално за него, докато самото значение на думата изключва, каквато и да било, форма на внимание, а наличието му в текста казва само, че е видяно/констатирано и толкова...:))) Що се отнася до самотата... Колкото и да я моделираш, все самота ще си бъде... и този разговор, който водим, го онагледява достатъчно...
(((O))) |
]
Re: Бонсай
от daro на 12.07.2017 @ 14:12:08
(Профил | Изпрати бележка) | амм, доста неискреност, заблуденост и противоречия долавям...:)
Да, не отглеждаш цветя, за да ги продаваш, но си поставила твоя "Бонсай" на Хулитерския прозорец. Всички го виждат, а тези които го прочетат, могат и да изразяват свободно всякакво отношение.
(и толкова ли ти е въпиющо, да правиш психологически анализ на коментиращия те, вместо на себе си и текста?) ;)
"Защото ми даваш съвети как да бъда по-разбираема за читателя...;) Уви, далече съм от такива намерения."
Да, но не отричай, че искаш да бъдеш повече четена и коментирана. Това важи и за двамата въздухари(важи за всички)... и за двама ни е пределно ясно, че няма да стане, с подобно намерение. Обаче, не е въпрос на конформизъм, а на повече взискателност към натрупване на стойностното, на ценности в самите нас. Да - ти, аз, всеки един отделен - е по-важен в дома на изкуството, отколкото масовостта! А това предполага повече недоволство, самоизвличане, самокритичност и т.н... но и уважение към различните, неподценяване на четящите и споделящите мнението си читатели.
И когато кажеш на някой - "Здравей!", той да не ти отвръща с - "Много ти здраве!" ;)
...и не защото може да ти "накриви шапката", а защото ще го натовариш с излишно напрежение, ако поздрава не иде от корасона :)
|
]
Re: Бонсай
от erka (elokolska@abv.bg) на 12.07.2017 @ 14:40:30
(Профил | Изпрати бележка) | :)...мда, има напредък в усещанията ти, щом си доловил неискреност ;) Явно не моделирам самотата си :)))))))))))))))))))))))))
Сега съвсем искрено:
Първо - не поставяй Читателят под общия ТВОЙ знаменател. Твоите очи са си твоите очи...
Второ - уважавай правото на другите да се изразяват така, както могат или искат,
а не така, както на теб ти се иска...
Трето - публикацията е тук, за да бъде четена, от който иска, а не, за да бъде разбрана от всички или коментирана от всички.
Четвърто - ако не искаш да те забелязват /анализират/, не привличай внимание -
опасявам се, че това никак не ти се отдава...:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Пето - тъй като текстът сам по себе си е форма на самоанализ, а аз не обичам да се повтарям, затова не ми остана друго, освен да обърна внимание на теб...;)
...ако се чувстваш жертва на персоналните ми напрежения, не забравяй, че това се дължи само и единствено на отношението ти към мен, а не към произведението...;)
И аз те обичам!!! |
]
Re: Бонсай
от erka (elokolska@abv.bg) на 12.07.2017 @ 14:49:40
(Профил | Изпрати бележка) | | :)...и, моля те, подпри едно рамо/очи там... знаеш - екипът нещо си...;) |
]
Re: Бонсай
от daro на 12.07.2017 @ 15:56:49
(Профил | Изпрати бележка) | Това че говорим на различни шапки... е ясно. :)
А..."ако не искаш да те забелязват" - просто не публикуваш и не коментираш - това е.
Не поставям никой под знаменател(мисля че ясно го обосновах) - аз също съм читател.
Недей да шмекеруваш, а пиши конкретно: Завиждаш ли ми? ;)
Аз не се стремя да ме забележат, защото съм забележителен по природа и дарования. Това е огромна тежест за мен - честно ти казвам! Вероятно затова, за всеки пръст на ръцете ми, си имам по един истински почитател-съмишленик - повече ми е трудно да понеса. Това ми е достатъчно... останало непроменено от 5 години насам. :)
(по-горе имах предвид необходимостта от - нова нравствена отговорност, изобщо - а не от персонални заигравки с непукизъм) ;)
пп ...а за рамото... имах едни предложения, но се отказах - утре ще извикам 3 други :)
__________________________.___________________________
|
]
Re: Бонсай
от erka (elokolska@abv.bg) на 12.07.2017 @ 16:26:38
(Профил | Изпрати бележка) | :) ...завиждам ти и още как!!! Най-много за шапката...;)
(((O))) |
]
Re: Бонсай
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.07.2017 @ 14:50:34
(Профил | Изпрати бележка) | ...не мога да опиша какви чувства ми прораснаха :)
|
Re: Бонсай
от erka (elokolska@abv.bg) на 11.07.2017 @ 14:53:19
(Профил | Изпрати бележка) | :)...най-вероятно чувства издънки ;)))
Радвам се да те видя, Елси! :) |
]
Re: Бонсай
от elsion (negesta@gmail.com) на 12.07.2017 @ 16:01:47
(Профил | Изпрати бележка) | не се случва често текст да ме закачи и някак да го почувствам едва ли не клетъчно, с всяка думичка; зная, че е асоциативно-субективна тая работа с усещанията :)
(... ми липсват такива стихотворения, пък невинаги мога да си ги изработя собствено производство ;) |
]
Re: Бонсай
от erka (elokolska@abv.bg) на 12.07.2017 @ 16:32:15
(Профил | Изпрати бележка) | :)...аха, закачането и на мен ми е дефицитно, а точно то ме откъсва от инерцията, кара ме да се обърна, да си разгледам драскотините и т.н.
Прегръдки! :)
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 737
ХуЛитери: 2
Всичко: 739
Онлайн сега:
