автор: traveling_musician

Ех, Санчо, да съм като теб,
аз всъщност само се надявах,
но нямах и магаре, и сърце,
за да се втурнем заедно нататък.

Той, главният герой е вече друг,
не е човек, а плосък отпечатък,
оставен върху скелета на утрото
от палеца на есенния вятър.

Но краткият ми вик е от ръжта,
където, вместо вятърната мелница,
щурецът е поет, умрял от свян
пред дума, непостигната от мен.

Да, Санчо, бях каквото бях…
И с твоето магаре си приказвам.