 |  Ти никога докрай от мен не се отказа,
друмниче мое,
от шепота ми слънчев не отвърна взор.
През бликащите пещери на умората
се сгромолясвах,
имитирах животи в безмълвна мимикрия,
въздишките на вятъра поглъщах изтощено.
Чаках.
И умирах.
Просто ридах.
И ето че вените на детството зараснаха
по палубата на спомените,
а сякаш тук не съм била.
В безсмислените вопли на вселената
спокойно се рушим
и мълчим на много езици
със свирепата грация на еднаквите си очи.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Погледът ти дочувам" | Вход | 11 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 20.07.2017 @ 16:40:10
(Профил | Изпрати бележка) | | За мен лично е много болезнен този текст, чак ми е трудно да отговарям на коментарите, но е необходимо приемане на другия такъв, какъвто е или просто се учим на това с годините - трудна тема.{} |
]
Re: Погледът ти дочувам
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 07.07.2017 @ 16:44:10
(Профил | Изпрати бележка) | Като прераждания и намирания :)
Поздрави, Дес! () |
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 20.07.2017 @ 16:41:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Повече от любов е даже.{} |
]
Re: Погледът ти дочувам
от libra на 03.07.2017 @ 23:03:55
(Профил | Изпрати бележка) | у сродните души, /когато им е писано да се намерят/ винаги има общи неща, те си приличат, дали ще са родени на една и съща дата или ще имат един и същи белег на ръката или ще са е еднакви имена или нещо друго и т.н. и съдбата ги среща, за да изживеят живота си заедно :)
:) |
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 20.07.2017 @ 16:43:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Така си е, какво значи там някакво си рипане срещу статуквото.:))) |
]
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 01.07.2017 @ 18:04:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Само така ти се струва, но четящият винаги е прав.:) |
]
Re: Погледът ти дочувам
от secret_rose на 30.06.2017 @ 13:06:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ще ида да видя
Алабастровата джамия в Кайро.
Ще видиш! -
С ръцете си.
Две длани, крадящи,
по-жадни и влажни и искащи
жилките, кръвни печати -
артерии Истина, пулсиращи
по тялото на пирамида -
очевидец в алабастрова роба,
под мекото на пръстите ти, топлите.
Играят си на криеница с камъка.
С млечното, мамещо, канещо, гълтащо
жълто - нагоре, нагоре пълзиш
по снагата - опната длан е джамията
и минаретата - насочени палци
и показалец за - ТАМ.
Както аз,
когато обгръщам бедрата ти и притискам
брадичка в корема,
забождам очите си в шията
и те искам - и Пътуваме.
А вечер светвам нощната лампа -
испанска, фина изработка.
Погалвам овала на столчето -
хлад алабастрова,
гладкост на камъка
смуче ми дланите и настръхвам.
Мека светлина пълзи и притопля
опакото на ръцете, с които
те помня.
Тогава си пускам Демис - Mon Ile
и заплаквам усмихната...
Ще ида да видя как галиш стените.
Ще видиш!
С ръцете си.
Аз ще сме - ТАМ.
* * *
"Предислямска арабска поезия" |
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 01.07.2017 @ 18:11:48
(Профил | Изпрати бележка) | Еха, това е "Алабастър" на mastilo, само че с друг ник.:) Прекрасно е, но не мога да пиша така, по-скоро го докарвам на това:
Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.
Попадне ли ми нещо, глътвам го
каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов.
Не съм жестока. Достоверна съм -
око на малък бог, четириъгълно.
Вторачила съм се в отсрещната стена.
На точици е, розова. Така отдавна гледам,
че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва.
Лица и мрак периодично ни разделят.
Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва
пределите ми за това, което е.
За миг след туй извръща поглед
към някой от лъжците - свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце.
Трябвам й. Тя идва и си тръгва.
Лицето й замества всяка сутрин мрака.
Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица
се издига ден след ден към нея - като ужасна риба. |
]
Re: Погледът ти дочувам
от IGeorgieva на 27.06.2017 @ 21:25:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Поетичното ти перо не те предава, сигурна съм и някой близък до сърцето! Иначе по много начини мълчим... |
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 28.06.2017 @ 07:46:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Мъча се някакви дитирамби да надращя, за да затисна здрача в ъгъла, току-виж провесил нос и търтил, където му видят очите.:) |
]
Re: Погледът ти дочувам
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.06.2017 @ 00:12:02
(Профил | Изпрати бележка) | Хм, сякаш и друг път мълчаливецът е назоваван с това нежно "друмниче мое". Как ще се отказва от слънчевия шепот!? Да не мислиш, че ще си седи самотно втемерутен, ще гледа в една точка и няма да има кой да го съживява облещен с еднакви очи срещу очите му? М, как я мислиш ти тая :)))))))))))
Сега сериозно. Рутината може да заличи всичко и всичко да погуби. Но! Има ли желание, многоезиковото мълчание може да се наруши и да се научим да говорим един език.
Поздрави, Дес - грациозно свирепа :)))))))))))) |
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 20.07.2017 @ 16:46:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Ааа, домник съм го наричала, но не и друмниче.:) Сега сериозно - уча се на мълчание, от всякакъв вид, но, пусто, като все ме влече да дърдоря.:))) |
]
Re: Погледът ти дочувам
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.07.2017 @ 17:21:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Ха, вярно беше домник :)))))))))))) Всички се учим на нещо, но е хубаво каквито сме си отвътре, такива да се показваме :))))))))))) Аз се уча на търпение, ама кой знае доколко съм успяла :))))))))))) |
]
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 20.07.2017 @ 17:59:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Едно е сигурно - двете с теб не владеем лицемерието.:) |
]
Re: Погледът ти дочувам
от tearfly на 26.06.2017 @ 22:53:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Навън вали проливно дъжд, затварям терасата, мирише на топлина и липа, същия аромат усещам и тук - пречистващо и друмно. Закодирани мълчания, преживени самоти и очаквания, заедност, въпреки умореното и ежедневното. Сякаш всичко е предопределено и дозирано, някаква невероятна вселенска пропорция - уникална и човешка. Думи на благодарност, че го има другия, които само два чифта очи могат да измълчат. |
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 01.07.2017 @ 18:19:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Виж сега - не е възможно да ме четеш така дословно, ще рече човек, че надничаш директно в сърцето ми, но си ме целнала от раз.:) |
]
Re: Погледът ти дочувам
от rady на 25.06.2017 @ 22:42:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Мълча на японски и се мъча да погледна през твоите очи! Този път не ми е лесно! :) |
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 26.06.2017 @ 07:56:34
(Профил | Изпрати бележка) | Грешката е изцяло моя и я отчитам, тъй като за простички неща се обяснявам сложно.:) А всъщност поводът за написването е десетгодишнината ни с Мъжа, с голямо главно "М", с който сме пълни противоположности и въпреки това съумяваме да се издържаме, хаха.:))) Принципно съм мълчалива, но в сравнение с него съм разговорлива - той е непроницаем, но вече го усещам на подсъзнателно ниво и без да говори, само с поглед дори. Тежи ми това, че вечно е по пътищата (образно казано) и, когато имам нужда от него, все го няма, но и с това започнах да свиквам.:) Скоро си гледахме детските снимки и какво беше учудването ни, когато установихме, че сме почти напълно еднакви - като брат и сестра, с еднакви очи, с еднакви коси, с еднакви усмивки и т.н.
Най-странното е, че когато отидохме за първи път (прясно оженени) на почивка, хазяйката на квартирата заяви, че сме брат и сестра от пръв поглед.:)))
И така, трябваше да е обяснение в любов, опитах се да му го прочета, но по средата той каза: "О, спри, заболя ме главата и нищо не разбрах". Ей това е критика, мащабна.:))) |
]
Re: Погледът ти дочувам
от elsion (negesta@gmail.com) на 25.06.2017 @ 12:45:07
(Профил | Изпрати бележка) | един за друг светлина сме,
в най-различни нюанси с мрака,
погледа ти попивам с всяка клетчица,
а платната на детството ми
твои усмивки са
:) |
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 25.06.2017 @ 15:08:03
(Профил | Изпрати бележка) | В агонията на безпощадното пладне
мракът е най-светъл и пълен с очи,
усмивките дори заспиват,
а тишината по атомите ни
бразди ли, бразди.:)))
(Леле, оставаше да добавя и плутоний, както бях тръгнала - шегувам се, нескопосан черен хумор, както винаги:) |
]
Re: Погледът ти дочувам
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.06.2017 @ 16:43:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Смазващата задъханото ми сърце, гравитация на твоята грация тежи повече от една непролята сълза. В арктическия студ, който навя зъл сняг по моите корени след твоето сбогуване, аз останах да те чакам и да сдържам дъха на болката си. В името на едно бъдно слънце... |
Re: Погледът ти дочувам
от mariq-desislava на 24.06.2017 @ 18:16:23
(Профил | Изпрати бележка) | Звукът на усмивката
е по-лек от всяка сълза,
а тъгата тежи ли - не знам...
Метаморф съм,
пръсвам небето
на хиляди снежни слънца,
докато болката
застене с коренов глас.:)
Чакай да се запра, че кой знае още колко щуротии ще надипля.:))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 808
ХуЛитери: 2
Всичко: 810
Онлайн сега:
