автор: pc_indi

Лятото пристигна с гръм и мълнии -
небето къса и разхвърля дъждове,
със светкавици ръцете му са пълни,
омотани с дълго облачно въже,
в което се препъват смели птици,
прострели песните си мокри в утринта
по опнатите петолиния на жиците .
И въздухът мирише на липа...
А Лятото припява стари шлагери,
като пиян сватбар, надигнал своя тост
на фона на притлушен хор от ангели,
поканени на сватбата на Господ .
И плисва после слънцето с възторг
над чистите дворове и градини,
в които тихо вечер пее Бог.
Раят е обгърнат в тъмносиньо ...
Поляга Лятото в дълбоките треви
с укротено и усмихнато лице.
Ще слезе Нощ по лунните лъчи
и ще заспи в ръцете й ... Като дете .