ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 789
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 790
 Онлайн сега::: Mitko19
 |  Не ми се пише вече за прозорци,
обърнати сладникаво към изгрева.
Сърцето ми - в калта захвърлен орех,
отказа тази пролет да поникне.
Полекичка изгни сред стари корени.
Когато ме попитат где е, почвам
да му измислям причудливи болести.
Или се оправдавам жалко. С почвата.
Не ми се пише за лъжливи сънища,
за хванати от зъл герой надежди.
От тази пролет вече не съм същата
- полека заприличвам на злодеите,
а светлият ми пламък е илюзия
от книжката ми вехта с детски приказки.
Очите ми, към фалша им приучени,
измамни чудеса оттам изстискват,
а към сърцето ми тече отрова.
Когато ме попитат где е... искам
чистосърдечно да им отговоря
- сърцето ми, боя се, е измислица,
откакто не поникна тази пролет.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Пукнатини от корени" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пукнатини от корени
от kameja на 01.07.2017 @ 12:55:10
(Профил | Изпрати бележка) | Тъгата е покълнала в сърцето ми
и корените и полека го изсмукват...
Поезия, която е не само брилянтна като изказ, а и докосва подобна струна от настройките на душата. |
Re: Пукнатини от корени
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.07.2017 @ 12:27:37
(Профил | Изпрати бележка) | понякога не знаеш - то със теб ли е,
или го е отнесъл някой в джоба си,
но тъмната тъга, стаена в клетките,
те следва даже в яркото на огъня
(Благодаря :)
|
]
Re: Пукнатини от корени
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.07.2017 @ 09:53:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, ...има някаква полза, от екологична гледна точка :) |
]
Re: Пукнатини от корени
от tearfly на 26.06.2017 @ 22:03:15
(Профил | Изпрати бележка) | Злодейка такава - да ми пишеш ти и да ти преглъщам думите-сълзи - бърша и продължавам, защото всичко хубаво е написано с тъга (поне повечето хубавини), другото е мълчаливо и бездумно.
Да, има моменти, в които на човек му се ще да спусне щорите, и да не знае какво се случва отвън, защото слънчевият лъч се превръща в болка, а дъждът - в потоп.
Способността на сърцето е да оцелява и то в най-екстремни ситуации. И както казва Жорж Санд : „Животът прилича на роман много повече, отколкото романите приличат на живота”.
Още един бисер в огърлицата ти от текстове, Елс! |
Re: Пукнатини от корени
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.06.2017 @ 10:58:26
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, тиър, не знаеш колко...
Има моменти, когато човек е .. така:
https://www.youtube.com/watch?v=Uil0L-0F4no
И нищо не може да залепи усещането за счупеност.
Нищо. |
]
Re: Пукнатини от корени
от rady на 25.06.2017 @ 22:28:25
(Профил | Изпрати бележка) | Ако погледнем от някъде високо, то и самото поникване е измислица...Орехът може да презимува много пъти без да изгние (така ми се иска)! Самият орех е сърце! :)))
Лошото, Елси е, че сме чели твърде много книжки! Днес четох някъде, че най-интелигентните хора са най- нещастни, защото имат най-малко илюзии. А не обратното, както би трябвало да е според мен. |
Re: Пукнатини от корени
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.06.2017 @ 11:08:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Спрях да ги чета, но ефект няма :)
Особено когато ние самите сме най-дебелите книги в живота си. |
]
Re: Пукнатини от корени
от shrike на 25.06.2017 @ 13:02:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Елси, най-нежно дете... През септември ще те събера. Не се страхувай от студената вода. Обвивката ти ще омекне, ще се оголи същността. Светът ще се разпадне в почва. Жива, пропусклива, топла, със силни, дълбоки подпочвени води. Усещането за измислица е мнимо. Не се посява орех, който вече е покълнал. Събирай зимите си до пречистване... |
Re: Пукнатини от корени
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.06.2017 @ 11:07:13
(Профил | Изпрати бележка) | дълго ме напояваше
звънката вода на надеждата
но счупена е вярата
която се моли нощем на незнайни богове
а сутрин събира тишина
в рамките на прозорците |
]
Re: Пукнатини от корени
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.06.2017 @ 13:23:12
(Профил | Изпрати бележка) | Твоите творби са за отделна категория, примерно Елсигнии. Толкова си смущаващо неудържима, когато хладните пръсти на думите ти, бавно се промъкват и без пощада косят уж позакрепналата ми чувствителност... Поради не знам каква причина, но когато пишеш така, винаги си мисля за Лъвкрафт и си пуснах това:
https://www.youtube.com/watch?v=Vq3YmhoGxtM... Като ритуал ми е четенето на твое ново стихо, Елс. Жрица на Ледения Пламък в нощта на отхвърлената пролет!
Петоредие, хмм... |
Re: Пукнатини от корени
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.06.2017 @ 11:04:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Много силни думи за мен. Благодаря ти, драконче... Само не забравяй, че човек е само прах, понесен от вятъра. А в най-малките му частички е затворена скръбта на счупения свят. И тя блъска в тях... |
]
Re: Пукнатини от корени
от mariq-desislava на 24.06.2017 @ 12:57:51
(Профил | Изпрати бележка) | Аха, като спомена вехта книжка, та се сетих отгде си излязла - от опърпаната ми от четене най-любима приказка Младият Роланд:
https://chitanka.info/text/20856-mladijat-roland
Здрасти, Бърд Хелън:))) |
Re: Пукнатини от корени
от elsion (negesta@gmail.com) на 26.06.2017 @ 11:48:24
(Профил | Изпрати бележка) | Ако знаеш колко си точна с тази Бърд Хелън...
(Благодаря, че ми подари приказка :) |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
