Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: holylander
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13669

Онлайн са:
Анонимни: 64
ХуЛитери: 10
Всичко: 74

Онлайн сега:
:: elsion
:: FFortuna
:: 4erGologan
:: tsveti
:: lennichkata
:: Bukvist
:: angar
:: osi4kata
:: mig
:: Lorena

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2017 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтада танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…
раздел: Други ...
автор: tearfly

малко са ми стъпките ти покрили океана и доказали, че е само локва
че думите единствено спорят, когато моите ръце не са в твоите
и обезглавените мълчания капка по капка правят безсилни градушките на съзнанието
взривили устните ми до последното мускулче жадуващо за целувка
поръчвам милувка от онова полукълбо, което казва „ти гониш”
както слънчево зайче гони мрака в доказване на своята неуловимост
по кой закон туптят сърцата ни в едно – науката мълчи
но всеки новоизлюпен кълвач ще изкълве кората на дърво
на което ще пише „вярвам, че съществуваш”
както безнадеждно вярвам в закодираните меланхолии малко под брадичката ти
и как трудно преглъщаш, когато мълча и когато ме виждаш без да съм при теб
ранните сънища главозамайват старите ни души и говорят на неразбираем език
кимаме за съгласие, а то нищо и никакво време за разкаяния
но кой го е грижа за знаците и за четеца, който твърди, че всичко е пълно с живот
а в ръцете ни птиците умират сякаш светът взема своето жертвоприношение
за да има две стъпки до твоите и времето да танцува mazurka klandestina


Публикувано от Administrator на 14.06.2017 @ 11:48:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   tearfly

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Спомени от второто ми детство
автор: mig
444 четения | оценка 5

показвания 36690
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"да танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: да танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…
от yoro на 19.06.2017 @ 20:30:47
(Профил | Изпрати бележка)
много красота, нежност и интимност има в този свят за двама,
цяла вселена от мисли, думи, жестове, чувства...чак ми се прииска да танцувам, благодаря ти, tearfly


Re: да танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…
от tearfly на 22.06.2017 @ 21:55:02
(Профил | Изпрати бележка)
...а аз благодаря, че прочете, yoro, представи си една малка черупчица - и там се случва всичко това, за което говориш, плюс танцуването...

]


Re: да танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 18.06.2017 @ 00:34:02
(Профил | Изпрати бележка)
Дали разстоянията и мълчанията са причина за неразбиране и изкривяване на действителността? Дали докосванията и милувките са най-прекият път към сърцето? А дали точно те не замъгляват съзнанието? Дали танцът на телата е правилният ритъм за единението на душите? Дали бъркаме или не, може и да не разберем. Какво ни остава освен да се доверим на усета и интуицията си. Нека правим изборите си със съзнанието, че това е правилно в този момент. Нека не се плашим от грешки, защото всеки избор е част от целия път, който ни е начертан. Всяко отклонение, всеки кръстопът е малък участък от живота ни, който трябва да преминем, за да достигнем до мястото, което ни е определено.
Такива едни размисли след прочита на текста ти, Тейрфлай. Пресичам на жълто и ти помахвам :)))) Хай :)))))))))


Re: да танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…
от tearfly на 22.06.2017 @ 21:50:53
(Профил | Изпрати бележка)
...идея си нямам има ли отговори на въпросите ти, но за мен винаги те са били по-важни от отговорите. Съгласна съм за изборите и за живеенето в избора, а защо не и да го превърнем в изкуство...догонвам те на червено, и сме вече на отсрещния тротоар, somebody :))) Хай :))))))

]


Re: да танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…
от elsion (negesta@gmail.com) на 16.06.2017 @ 16:48:35
(Профил | Изпрати бележка) http://negesta-lucidity.blogspot.bg
тъгата върви с обичта ръка в ръка, или може би танцува...
благодаря, че - да заимствам от мери-дес - ми размърдваш сетивните клетки с подобни текстове :)


Re: да танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…
от tearfly на 16.06.2017 @ 17:10:39
(Профил | Изпрати бележка)
...и в ръка, и танцува, Елс...
нещо такова...

https://www.youtube.com/watch?v=C6NJuPiyZy8

...а размърдването на сетивните клетки е взаимно :)

]


Re: да танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…
от mariq-desislava на 16.06.2017 @ 10:03:45
(Профил | Изпрати бележка)
Две думи - Иван Лалич.:) За него ми напомняш и за неговата болезнена, деликатна словесна структура, сигурна съм, че си го чела. Това е просто първосигналното ми прочитче, а сега отивам на работа и спирам да мисля.:)))
На втори прочит пак ще докладвам.:)


Re: да танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…
от tearfly на 16.06.2017 @ 16:59:14
(Профил | Изпрати бележка)
Срам не срам, ще си призная, че Иван Лалич не ми беше известен досега. Моля да ми бъде простено невежеството :) (тук мигам на парцали). Автори, които завършват на –ич, съм чела: Павич, Андрич, Ласло Блашкович, хърватката Оля Савичевич, а в момента чета Таня Трифунович, също хърватка (изреждам ги, за да не изглеждам толкова босонога :))) ). Радвам се на подадения жокер, mariq-desislava, дори в движение прегледах по диагонал информация за Лалич.

]


Re: да танцуваме е като да простираме душите си на вятъра…
от mariq-desislava на 25.06.2017 @ 11:45:39
(Профил | Изпрати бележка)
Еее, сега пък ти ми отвя шапката - от изброените от теб само Милорад Павич съм изяла с кориците, поне всичко, което е издадено на български, много ми приляга на гламавостта.:)))
Но и на втори прочит потвърждавам Лалич, Теърфлаич.:) Думите ти са крехки и красиви, като неговите, затова той пръв ми дойде на ума като асоциация.{}

]