автор: NovelaDenarova

Модерна поезия...- казвате,
по-добре бездарна я зовете.
Колко удобно...- няма я мярата,
а дума да не става за римата.

Идеите в поезията са всичко,
но нека стане от гроба Диоген
да ги търси, ли търси...О, Божичко!
Поезия с тотално сбъркан ген!

Празнодумството ми хвалете!
Слова - без ритъм, без чувство
и не казващи нищо - простете,
това не може да бъде изкуство.

Може и нищо да не разбирам,
но Вазов и Ботев звучат иначе...,
но по тях да се равнява е срам
голям за днешният поет „юначен“.

На приказки да се намирам
само, че от бездарни неразбрана
съм, а от неверни дори и поругана,
пак в очите ви, истини ще навирам.

Послепис: Извинявам се на читателите за тона на стихотворението,
но то се роди след челен сблъсък с едно Издателство, преди години...