автор: traveller

В света, създал ме неразбран
и разпилял ме в своето безвремие,
ще си оставям време да съм сам,
и чужди да са вечните съмнения.

Пораснах сам. Отпих от всички вас
и нищо не оставих неотпито.
Ще спорите ли с мен? Излишен глас
и спомени от глъхнещи копита.

Следи от непоникнали нозе
и локви из стърнищата на времето...
Каквото Бог от мене тихом взе -
на вас ви подари, да сте заченати.

Да сте проходили... след толкоз път
да спрете да се влачите из локвите.
Заченато очите ми кълнат
презрените,
безбожните
и мокрите...