Съзирам светлина
в очите на пустинята...
След толкова пресети песъчинки
да открия златните...
И тишината да не ми горчи,
да оценя закрилата на сянката.
Измерих дълбината
в корена на болката,
която от ума започва,
намерих нишката
в разбърканата прежда
от котешките лапи на съдбата.
Сега вървя.
Зад мен остават
ръждясалите порти
на предишните представи.