автор: apostola

По стръмни пътища отколе
вървиш загрижен, замечтан.
Не се ли умори бе, Коле,
да късаш дини от бостан?

Отвън са всичките зелени,
а вътре- зрелият им цвят.
Познаваш толкова вселени,
а не познаваш този свят.

Попадаше на цвят зелено,
а искаше да е червен.
Сърцето ти опечалено,
престана да ти бъде фен.

Кога улучваше червено,
изпадаше във луд екстаз.
Но днес това е забранено
и под запОр е всяка страст.

Простѝ се вече със бостана
и го кръстосай със бразди.
Нали сега това остана...
И насади го със звезди.