Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 835
ХуЛитери: 5
Всичко: 840

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA
:: pc_indi
:: rosi45
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтазакъде пътуват мълчанията
раздел: Други ...
автор: tearfly

лъкатуши по черните пътища
триста дяволи сеят в душата ѝ
зад завоя гърми и трещи
необмислена среща с предатели
на волана ѝ
пръстите неми
са отрекли на пътя съдбата
а на дъб нежен бухал
света прекроил
закодирани звуци издава
запилял се гримът ѝ обаче мълчи
с черна линия къса миражи
във багажника дремят фриволно мечти
и на счупен лък неродени терзания
коленете ѝ - смелост
копаят заслон
за нозете - капчуци прогизнали
а лицето ѝ – мокро дете
изтрезнява от дъгата замаяна
закъде все е бързала
днес
тя не знае
и „сега” вече пише история
запечатала образ и дъх на море
киха смешно и губи посоката
няма никого
свършила всичко
и човешкото в нея дори
две сълзи плуват в миглите
полудели търпения
и мълчи
и мълчи
ли
мълчи


Публикувано от anonimapokrifoff на 19.05.2017 @ 17:16:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   tearfly

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 12:57:21 часа

добави твой текст
"закъде пътуват мълчанията" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: закъде пътуват мълчанията
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.05.2017 @ 00:27:50
(Профил | Изпрати бележка)
Не е препоръчително лирическата да шофира с размазан грим, Теърфлай!
Тя мълчи
и премрежват се мокро очите й,
и спасително следва лъкатушеща осева линия,
100 живота да имаше пак би товарила смело мечтите си
всички пътища би пропътувала с тях...
Тя не гледа в страни,
а дърветата махат с листата си,
не поглежда обратно назад в огледалото,
тя не чува,
не вижда,
и в момента забравя, че пътеката не е, която е видима,
начертано е
и е точно за нея:
онова късче синьо небе зад завоя
и онази гора, разлюляла зеленото, птиците
и морето с прозрачните приказки,
във които блещукат пасажи от риби
и корали лежат под водата и светят,
тя не знае, но точно такова мълчание
като днешното носи пречистване
и пътува, пътува напред,
а пък всъщност пътува към себе си.

Защо винаги се отнасям след думите ти и се редят картина след картина. Сякаш се пъхам в светове, в измерения. Може пък да съм наминала да прекъсна мълчанието. Здрасти, Теърфлай. Ще ме вземеш ли на стоп?


Re: закъде пътуват мълчанията
от tearfly на 25.05.2017 @ 20:06:43
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесно си разгънала картината/те!
Не се казва „отнасям”, а „бягство" :)

тя мълчи когато
клоните шептят тайни послания
и редят житейската стража на окосените новолуния
на 100 километра от всичкото
тя пак беше Тя
и броеше вълните
достигащи до плачещите ѝ нозе
превъзмогнати
смели
и истински

само на сантиметри от нея
и три крачки встрани...че и нататък
тя знаеше, че не може да бъде друга
освен себе си

Скачай в колата, somebody :)))
Радвам се, че си тук!

]


Re: закъде пътуват мълчанията
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.05.2017 @ 11:12:13
(Профил | Изпрати бележка)
Харесвам този образ - въпреки тъмните щрихи, Тя е свободна, по труден начин, но свободна... и е тъкмо такава, каквато трябва да бъде - пътува към морето, почти митично пътуване е това, катабазис, но не към подземното царство, а към брега на живота :)


Re: закъде пътуват мълчанията
от tearfly на 25.05.2017 @ 20:13:16
(Профил | Изпрати бележка)
Нишката, която си хванала, ме радва, Елс! Подозирам лирическата в същото :)

]


Re: закъде пътуват мълчанията
от erka (elokolska@abv.bg) на 20.05.2017 @ 00:56:01
(Профил | Изпрати бележка)
:)...най-живописните гледки са покрай черните пътища...;)

Привет! :)


Re: закъде пътуват мълчанията
от tearfly на 25.05.2017 @ 20:09:12
(Профил | Изпрати бележка)
…или - най-тъмно е преди разсъмване ;)
Превит, erka! :)

]


Re: закъде пътуват мълчанията
от mariq-desislava на 20.05.2017 @ 08:18:15
(Профил | Изпрати бележка)
Нека няма край за странстванията на волята, докато демоните от детството бавно онемяват. Богат текст, с толкова разгърната структура, че изгубвам ключовете по средата на пътя, но точно това е хубавото - завръщането към смисъла всеки път е като за първи път.:)


Re: закъде пътуват мълчанията
от tearfly на 25.05.2017 @ 20:11:20
(Профил | Изпрати бележка)
Тези ключове все ги губя, случва се и да не ги намеря, но се случва и да отговорят на името „загубихсесаматааз”.

]