автор: pastirka

Стъпките застигат тишината,
спускат се и ръфат като кучета.
Стъпките на спомена. Миражът
е безплътен като дъх без случване.

Но във теб кънти звукът на страшното,
надживяло всяко твое вдишване.
Влюбването в слънце е опасно,
миризмата на страха - излишна.

Светлото е точка равновесие
между яркостта и тъмнината.
Страх те е от твоята отвесност,
стъпките на ужаса са кратни.

Въпреки това, подай ръката си,
крачката напред е задължителна.
Гравитацията ли пресмяташ?
Тук съм да те пазя от залитане.