автор: secret_rose

Броя лазурните минути на деня
докато ти обядваш и четеш,
и скривам в джоба слънчеви картинки,
и камъчета кръгли,
и мечти.
Докато сутрин меко се събуждаш
рисувам по асфалта имена,
представям си ощърбената чаша за кафе,
така удобна за корица на роман.
Роман, когото никога не ще създам,
а ще оставя да живее
и да диша
в протяжните цигулки на настъпващата нощ.
Или в една от най - безмълвните ми песни.