Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: holylander
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13669

Онлайн са:
Анонимни: 60
ХуЛитери: 9
Всичко: 69

Онлайн сега:
:: pastirka
:: elsion
:: FFortuna
:: 4erGologan
:: tsveti
:: lennichkata
:: Bukvist
:: angar
:: Lorena

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2017 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСърцеписецът
раздел: Поезия
автор: ma_gi

И рече Бог:
„Да бъде светлина!”
И светлината затанцува с мрака.
А шепотът на ангелски крила
събуждаше
примамливо очакване.

И затаиха звезден дъх вселените.
И чакаше
притихнало небето.
И с най-божествената си увереност
Бог сложи словото
в ръцете на поета.

А той – поетът
беше пълен с демони.
Събираше ги в тясната си стая
и пиеше отровата на времето
до дъно.
И до отчаяние.

А после плачеше.
Проклинаше съдбата,
орисниците, демоните…
Всичко!
Изтръскваше наопаки душата си
и уморен,
отново я обличаше.

Зашиваше
каквото бе останало
с една почти невидима надежда.
Завиваше
оголените рани
и в думите безмълвно
се оглеждаше.

А думите,
пречистени с олово,
подреждаха се в огнени куплети.
И по-човечни тръгваха си хората –
Бог сложи словото
в ръцете на поета.


Публикувано от Administrator на 07.05.2017 @ 14:36:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   ma_gi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Евангелие на Детето
автор: LeoBedrosian
170 четения | оценка 5

показвания 20920
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Сърцеписецът" | Вход | 3 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сърцеписецът
от PeterVan на 19.06.2017 @ 18:27:24
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах, защото авторът е от сой и класа, а е открил и неологизъм със заглавието.Поздравления и за цялото стихотворение. Но не е ли по-добре краят да бъде - в душата на поета? Не налагам мнение, а само споделям.


Re: Сърцеписецът
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 07.05.2017 @ 21:45:13
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Хубаво и вярно..
Поздрави за хубавото стихотворение!


Re: Сърцеписецът
от ma_gi на 08.05.2017 @ 09:13:22
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Сърцеписецът
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 08.05.2017 @ 12:47:56
(Профил | Изпрати бележка)
Единственото, с което мога да сравня удоволствие от четенето на стиховете ти е песента на новопристигналите авлиги. Толкова чисто, толкова подредено, с премерени паузи, толкова точно и проникващо... Че дори нямам проблем с божието присъствие :)))
Прекрасно е, ma_gi!


Re: Сърцеписецът
от ma_gi на 08.05.2017 @ 13:22:12
(Профил | Изпрати бележка)
За мен е чест сравнението с авлигите, благодаря ти!
:))

]