автор: osi4kata

Луната е родителка на всички вещици
и тази вечер на събор ги призовава.
Принтира в нелегалните си вестници
невидима за простосмъртните обява.
Луната спуска сребърна пътека
и черен котарак за гид изпраща,
нощта е бледосивкава, до млечно,
а огнени очите котарашки.
И ти тръгни към ярките огньове,
огрели са върха на планината.
Върви нагоре, все нагоре
по сребърната нишка на луната.
Навярно пътьом ще застигнеш някой Фауст,
ще го омаяш с вещите си думи
и той любимата си ще забрави,
ще тича подир теб като безумец.
Навярно ще измамиш Мефистофел,
(така самонадеян и коварен),
ще го превърнеш в китка броколи
и после ще го хапнеш със извара,
И Фауст ще участва в пиршеството,
безпаметен за бившите несгоди,
на праведната Гретхен за леглото,
за своите позорни епизоди.
Ще го направиш свой и ще го водиш
по тънката пътечка на луната.
Към лумналите вещерски огньове -
нагоре, до върха на планината.