автор: apostola

Във земния живот до днеска
сменил съм вече много ризи.
Във дни със треска и без треска
ми бяха всекидневни визи.

И бяха визи в ден отруден,
И в дълги вечери безсънни.
И цветен бе живота труден
Във ями плитки и бездънни.

В различни цветове те бяха
И правеха ми цветни дните.
От жарко слънце избеляха-
оставяха си в мен следите.

Но само белите на мене
ми правеха и дните бели.
Желаех гръб да ги надене
Във всички празнични недели.

Затуй си пазя бяла риза
за белия ми ден праведен.
Поредната в живота ВИЗА
за пътя ми натам- последен...