автор: RockAround_theC_l_ock

Когато всяка болка е разпятие;
когато всяка мъка е молитва,
а радостта – последното проклятие
и любовта дори не се опитва
да възкреси угаснали копнежи,
и вече мъртвите, изстинали надежди,
очакваш, че за тебе ще проплаква
свещица тъжна, молеща спасение;
тешиш се – всеки същото го чака,
залутан във последно неведение –
към светлината ли, или към мрака
са отреденото ти царство на безвремие,
а тленното ти тяло става кал...
Душата ти, на коленѐ, тогава,
смирено шепнe Му какво си дал;
какво си взел...
след теб – какво остава!

Бой..Боев, 2017
Великден – Букурещ