автор: apostola

Дойде накрая и разпети петък
пред твойто гордо мъжко естество.
И след годините пред теб в несретък,
какво постигна ти, човек, какво?
Животът ли си подреди, човече,
във руслото, в което би желал?
Или отиде толкоз надалече,
че се разстрои тежко от провал?
Сега навел главата си нодолу,
не гледаш вече смело ти напред.
Отдавна мислите дори за голо,
не те спохождат месеци наред.
Какъв късмет очакваш в тази морга,
където няма място за живот?
Животът ти до днеска е каторга,
удавяна от сълзи и от пот.

Вдигни главата си, човече Божи,
и виж живота право във очи.
И не събличай от гърба си кожи...
Надуй тръба- за съд да прозвучи!