автор: daro

Посветено на Невена Стоянова (elsion)

Градът е свита ръкавица
във джоба на студа.

В часовник на невидимия мраз
потропва заледена клонка по стъклото.

Един такъв, случайно драснат сякаш град,
и аз – навярно по-случаен и от него,
смаляваме се заедно,
към нищото клоним,
изчезваме.

И все по-трудно е
да се напуснем.

И все по-лесно е
един до друг

да помълчим…