автор: pc_indi

към Татко Карло

Майсторе, издялай ми човек
от високо, сенчесто дърво!
Да не изгаря, но очите му да светят меко.,
да ме скрие и да запладни умората..
Да ме радва. Колкото дете,
което са поканили на празник.
Издълбай в гърдите му сърце-
колкото да вляза в него .аз.
Като лист по него да трептя,
останал сам, сред късни, зимни клони,
направи му зАветна ръка,
да не дава ветрове да ме отронят.
Направи го жилав и суров,
пред шепота му лек да се огъна.
Майстгоре ,издялай ми Любов
и ми подай ръката си, да я целуна.

2013 г.