автор: atom

Не сме дошли в света да се опълчим
на неговите правила и догми.
В определен момент изгрява слънце
и оттогава виждаме и помним.
От скътаната сянка на нещата
един за друг сме се оповестили
и заедно сме тръгнали нататък,
докато паметта ни не изстине.
Взаимно потъмняваме, но бавно.
Невероятно бавно ме забравяй.
И с времето навярно ще попаднем
под острието на онази сабя,
която отстранява естеството
от тъмни и залязващи обеми.
Но в скътаната сянка на живота
ще бъдем още по-съединени.