автор: Kanegan

Небето пак се осиви,
потъна в болка или грях,
посипа рой искри,
кристали бели от далечен свят.

Вали снегът над улици, коли
потъна всичко в бяла тишина,
и под кожуха топъл всичко спи,
сред виелици и скрежна красота.

Градът потънал в тая чистота,
бленува пролет, моли светлина,
снегът внезапно танца спря,
заслуша се в сърцето на нощта.

Кристали с блясък засияха,
загледани в очите на звездите,
и скрежни приказки шептяха,
заспивайки с мечтите...