... а може би съвсем не съществувам,
живея в нечий тъжно-смешен сън
и съм случайно, между другото сънувана,
без преференции навярно съм.
И може би и вие сте такива,
въображаеми, несъществуващи лица.
Сънуващият може би заспива
и се пробужда най-случайно на места,
за да отпаднат образи внезапно
и после пак набързо да заспи,
и част от нас, по всяка вероятност,
да липсват в новия му сън или
да се превърнат в образи любими,
да го боли и да се радва с тях,
да им даде любов, печал и име...
Били ли сте във сън такъв? Аз бях.