автор: marisiema

Прекосявам града - той мълчи.
Във очите му тъжни се взирам.
Боже, толкова разни съдби
преминават бегом и не спират.

Като сенки се плъзгат край мен
без да виждат - и бледи, и голи.
Искам въздух! В мене бие сърце!
Дишам, пламнала в блянове нови.

Със бастуна почуквам - чук-чук,
а край мен пустотата напира.
Уж реална, а пък няма ме тук
и във нищото бавно навлизам...

Накъде ли съм тръгнала пак
и жадувам ли дните, безумните?
Боже, търся си с погледа плах
още мъничко място при другите...