автор: elsion

някой ден ще спра съвсем
до последната си частица,
ще застина под пръстите ти
като моментна снимка,
като кадър от взрив

някой ден
хоп
и...
няма да ме достигнеш
през заледените кротки усмивки
и замрелите
кухи реакции

а щом всичко замръзне,
там, в центъра на зеницата,
където завързвах скришом
всичките си бесни отрицания,
ще е по-тъмно от мрак,
ще е тъмно-тъмно,
като в последния стадий
на нищото

някой ден... любими,
ще бъда идеалната статуя,
самовкаменила се бледа горгона
и няма да има пътища към сърцето ми
няма,
освен
чрез длетото на съвършения слепец,
освен
чрез ръката
на абсолютната зима