ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 949
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 950
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  Нататък винаги има път – любовно-лунатичен,
сред багрените ридания на столетията
в шумната пещера на твоята душа
винаги ще коленича -
без да те познавам, а всъщност толкова познат си,
без да те докосвам, макар от толкова да си досегнат някога
и никога не мога да избродя часовете на целуване,
на повейни ласки,
на разпиляно безумие.
Помня те сред величието на грохналите нощи как трепериш
в ръцете ми – божество безименно, непознато, нечакано,
с тънички пръсти как галиш разплаканите ми коси,
мое лунно момче
с изтощено сърце,
с неописуема грация световете въртиш,
докато се превърна във сняг
или просто свърши времето в мене.
Само любовта може да расте,
докато болките опитомени
се гушнат на топло между нас и
от сладост заченат.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Нося душата ти в мен" | Вход | 14 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нося душата ти в мен
от Kanegan на 12.12.2016 @ 14:47:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Такива осъзнати души като теб, творят цели вселени... |
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 13.12.2016 @ 16:37:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз си мисля, че всеки, който се мъчи да пише, малко или много твори своя Вселена, по един неподправен начин.:) |
]
Re: Нося душата ти в мен
от tearfly на 10.12.2016 @ 20:22:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Олтарът на любовта - това ми идва като фраза след точката, която обаче, не означава край, а мисъл, която виси на върха на косите ми...нещо като: човекът от сънищата, разказал там всичките истини, става реален. Заспиваш сам, а се събуждаш стоплен, прегърнат и желан. Усмихвам се на опитомените болки и тяхната плодовитост. Самата истина, самата истина, Дес, поне за мен. |
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 11.12.2016 @ 07:52:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Брилянтен прочит, нещо като пазя онзи живот, който с теб не изживяхме.:) Ако в сърцето ти цари мрак, то неминуемо се превръщаш в чудовище, но по назъбения парапет на сърцето ми отдавна не вирее тъмнина, така че човекът от сънищата съществува и е добре дошъл, always. |
]
Re: Нося душата ти в мен
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 10.12.2016 @ 07:05:23
(Профил | Изпрати бележка) | Колко мъдър финал - само когато опитомим болките ще дойдат и сладостните плодове на тези усилия...Трябва да се научим да обичаме, понякога е трудно :)
Поздрави, Дес! () |
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 10.12.2016 @ 08:30:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Важното е да обичаме по всякакъв повод и да пишем винаги върху мъгла и фосфор. Така всяка наша буква ще е с воал от любов.:) |
]
Re: Нося душата ти в мен
от shrike на 09.12.2016 @ 19:17:18
(Профил | Изпрати бележка) | Пък аз очаквах лунните момчета да се обичат по дяволски. Тъй по Ян-Бибиянски, почти лунатично. Гледай ти, колко надълбоко скрита женственост в чисто Евински вид. Зачеването на болките най-сладостно...
О, моя Люси, и ти Персефона, радвате много! |
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 10.12.2016 @ 07:03:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Анализира и дисецира ме от воле, моят личен Хадес е брутално бездънен, може би, защото главата ми е пълна с чудовища.:) От непорасналата Иа. |
]
Re: Нося душата ти в мен
от daro на 06.12.2016 @ 07:47:55
(Профил | Изпрати бележка) | "сърцето ти нося(в сърцето си го нося)"
...засега ти поднасям само това(но ще се върна и за мои слова) :)
сладост зачеват думите ти... и носят, даряват душата ти в шепите ми
(сега трябва да бачкам... и не само трябва - това искам)
...(.)
|
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 06.12.2016 @ 07:58:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Точно, точно, перифразирах Къмингс, излови ме.:) Това е своеобразно писмо до другата ми душа, защото вярвам, че всеки си има още една, съответстваща му, някъде, и може цял живот да не я намери. Аз я открих. |
]
Re: Нося душата ти в мен
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.12.2016 @ 08:43:48
(Профил | Изпрати бележка) | тия тънички пръсти по разплканите коси разплакват; мен.
не мога да определя от хубаво или от лошо, смесица някаква,
но под твоето стихотворение - нека клони към хубаво с тъжни нотки :) |
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 06.12.2016 @ 09:00:44
(Профил | Изпрати бележка) | Ами неговите са такива - дълги и тънички, само за рисуване, както казваше учителят ми по живопис.:) Разплакването е вътрешно присъщо на чувствителните натури - ей, ако знаеш само как рева на книги и на песни, да не говорим като бях бременна как всяко неща ме разреваваше, общо-взето 9 месеца ги изкарах в рев, което ми се върна тъпкано с ревящо бебе в три през нощта, еженощно.:)))
С днешна дата сама си налагам вето над плачливостта:
https://www.youtube.com/watch?v=_VU9DjQpvMQ |
]
Re: Нося душата ти в мен
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.12.2016 @ 12:32:51
(Профил | Изпрати бележка) | Душата, уж позната, дращи с нокти
от другата страна на мътно огледало
и с писъка на триста бесни котки
нахлува във съзнанието ти заспало.
Разритва любовта с презрение
и впива се във топлината твоя,
без милост и без капка угризение
разкъсва на сърцето ти покоя... :)
Мислех да ти напиша нещо нежно, благодарно и изящно,
но какво се получи - безнадеждно, бездарно и изяЖно :)))
Може да го вапироформирам някой път... |
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 06.12.2016 @ 18:47:06
(Профил | Изпрати бележка) | | ВЕДТСКЕН, мило дете, ВЕДТСКЕН.:) |
]
Re: Нося душата ти в мен
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.12.2016 @ 20:39:56
(Профил | Изпрати бележка) | Във винаги съвършеното безвремие на сега…
|
]
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 07.12.2016 @ 13:39:41
(Профил | Изпрати бележка) | Аз съм само сянка на човек, просто ничия сянка в съня ти, моя малка дива звезда.:)
|
]
Re: Нося душата ти в мен
от libra на 06.12.2016 @ 13:14:19
(Профил | Изпрати бележка) | 'аз съм пронизана истина
и завинаги твоята..
твоя,
последна,
любов.' бях написала някога аз..
а сега ми се иска да ти напиша нещо красиво, като коментар, но ми се свършиха думите, умориха се някак си и си отидоха сигурно завинаги, но ти да си знаеш, че пишеш добре :)
:) |
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 06.12.2016 @ 19:09:00
(Профил | Изпрати бележка) | | "Последна любов" звучи страшно и обречено, но и красиво.:) За толкова години не можах да се самоубедя, че пиша добре, мъча се с проклетите думи, по-скоро тях ги мъча, не толкова те мен, но е хубаво от време на време така да докоснеш някого, че да ти шибне такова признание като твоето. Благодаря ти, че те има, а и съпортването ти винаги е окуражаващо.{} |
]
Re: Нося душата ти в мен
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 07.12.2016 @ 22:22:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Този текст дава усещане за случена древна и вечна любов. За среща на предопределени една за друга душИ. Хармония много по-продължителна от един човешки живот. Браво, Дес! Здрасти :)))))))))))))) |
Re: Нося душата ти в мен
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 07.12.2016 @ 22:22:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Този текст дава усещане за случена древна и вечна любов. За среща на предопределени една за друга душИ. Хармония много по-продължителна от един човешки живот. Браво, Дес! Здрасти :)))))))))))))) |
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 08.12.2016 @ 06:02:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Ех, че съм ти прозирна значи - четеш ме като разтворена книга.:) Това ми беше усещането, докато го пишех - че няма как да не се срещнеш и в другите реалности с този, с когото си била и преди да съществуват всякакви реалности, а твоето бравосване ми докарва същински екстаз, не се шегувам.:))) |
]
Re: Нося душата ти в мен
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 08.12.2016 @ 15:14:37
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/ | "Само любовта може да расте,
докато болките опитомени
се гушнат на топло между нас и
от сладост заченат."
Светло, пълно с надежда и оптимизъм, въпреки всичко. беше удоволствие да се докосна до това магично пространство. Благодаря! |
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 09.12.2016 @ 14:09:53
(Профил | Изпрати бележка) | | В сърцето няма пространство, в душата няма време, но е човешко да опаковаме и етикетираме всичко.:) Благодаря ти за ценните думи. |
]
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 17.12.2016 @ 08:46:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Без снежинка милост в скафандъра на вечната любов.:) |
]
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 18.12.2016 @ 19:10:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Определено звучи по-добре от първоначалното "застенат".:) |
]
Re: Нося душата ти в мен
от mariq-desislava на 26.02.2017 @ 19:17:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Баш ми е драго да те съзра за първи път при мен.:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
